Мъркащите пазители на черноморските възрожденски градове, рибарските кейове и селските механи. Фотографска хроника на българските котки от брега на Черно море (септември 2026 г.).
В България, и по-специално по Черноморието, котката не е просто домашен любимец. Тя е пълноправен обитател на публичното пространство, съдържател на механи, ценител на рибарските мрежи и безспорен майстор на философията „айляк“ – онова уникално състояние на духа, означаващо бавно, безметежно и свободно от стрес наслаждение от мига, топлия камък и морския бриз.
Разхождайки се из тесните улички на Созопол или Несебър, котките ни посрещат навсякъде: дремещи върху античните каменни блокове от епохата на Аполония и Месамбрия, излегнати върху дървените первази на възрожденските къщи, асистиращи дискретно по време на обяд в механите или гордо патрулиращи край дюкянчетата. В Созопол котките имат дори свои собствени галерии на открито, където местни творци излагат десетки техни живописни портрети в златни рамки.
Автентични кадри (Samsung S25 Ultra) от експедицията по южното българско Черноморие
Официално доказателство за култа към котките: щанд с авторски картини върху старинния паваж. Котки с папионки, пиещи кафе или влюбени – пълна черноморска иконография.
Трицветна майсторка на кулинарното убеждаване. Без колебание се изправя на задни лапички, за да провери качеството на сервираната черноморска риба и миди директно от масата.
Елегантен сиво-бял котарак с гордо вдигната опашка като мачта, патрулиращ калдъръмената уличка точно пред магазина за сувенири в сърцето на Несебър.